ДЕСПО̀ТИН, мн. деспо̀ти м. Остар. Деспот. Ако, наместо един деспотин, който са мисли.. божий представител.., ние са бяхме управлявале от един мъдър монарх,.., Турция,.., ще захване без труд мястото, за което ѝ е дозволено да претендува. НБ, 1876, бр. 3, 10. Той заповядваше като деспотин и неговите повеления са изпълняваха от разпалените еничери. С. Бобчев, СОИ (превод), 139.