ДЕСТИЛА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до дестилат, който е получен чрез дестилация. Участъците за десертни гроздове (..) и сортовете, които се използват за приготвяне на дестилатни вина се разполагат на равни и с по-богати почви места. М. Мичев и др., 3, 100.