ДЕТИША̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свойствен, присъщ на детишар; детешарски. — Доволен ли си, Тодорчо? — бодна Пасков с поглед подофицера, но детишарската усмивка тутакси умиротвори очите му. Д. Вълев, З, 160.
