ДЕТОНЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. сег. деят. от детонирам1 като прил. Който е свързан с детонация, който служи за осъществяване на детонация. Детониращи взривни вещества. Детониращ шнур.


Източник: Речник на българския език (онлайн)