ДЕФЕКА̀ЦИЯ1 ж. Спец. При производството на захар — очистване на суровия цвеклов сок от всякакви видове органични примеси с помощта на варно мляко.

— От лат. defaecatio 'прочистване'.

ДЕФЕКА̀ЦИЯ2 ж. Физиол. Изхвърляне от храносмилателния тракт на неусвоените от организма остатъци от храната. // Изпускане на изпражненията от правото черво; ходене по голяма нужда. Полагат се грижи за редовна дефекация, като се назначава карлсбадска сол. Ил. Щъркалев и др., А, 316.

— От лат. defaecatio 'прочистване'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)