ДЕЦЕНТРАЛИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. 1. Система на ръководство и управление, при която част от правата и задълженията на централната власт се прехвърлят върху местните, по-нискостоящи органи; разширяване функциите на нискостоящите органи на ръководство и управление. Той [Левски] схваща необходимостта от известна децентрализация много по-рано, когато за да преодолее мъчнотиите, произлизащи от разрастването на организацията, взема помощници в работата си. Ив. Унджиев, ВЛ, 291. С новия закон се внася по-голяма децентрализация в ръководството на ВУЗ. НК, 1958, бр. 7, 4.
2. Изместване от средището към краищата, премахване на концентрацията, съсредото- чаването на определени неща на едно място. Децентрализация на промишлените предприятия. Децентрализация на научните институти и висшите училища.