ДЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Къдешен, гдешен. — Аз съм тракие. — Ха, аз пък съм от средата на Македония! — Но вие хубаво знаете, че работата не е в това кой дешен е, а в началата, които ни делят. П. К. Яворов, ХК, 78. Кръстьо гледаше с недоумение. Пристъпи, пое поводите на конете, завърза ги за салкъма, а все си мислеше: „Дешен ли е този човек? Генерал!“. Ст. Мокрев, ЗИ, 32.