ДЖА̀К, джа̀кът, джа̀ка, мн. джа̀кове, след числ. джа̀ка, м. Диал. 1. Торба, чувал.
2. Длъгнеста торба за зоб, която се носи привързана за седлото на кон (Н. Геров, РБЯ).
— От нем. Sack през схр. џak, унг. zsàk или рум. jácă.
