ДЖАНАБЀТСКИ, -а, -о, мн -и, прил. Простонар. Дженабетски. Отиде ни и денят, и ловът. Де се намери този гад. Лисица ли е, борсук ли е — не се виждат никакви дири.. — Язък, отиде ни хубавият ден. Де се намери тоя джанабетски борсук. П. Росен, ВПШ, 94-95. Джанабетска управия. Ст. Младенов, БТР I, 528.