ДЖА̀СНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който e заядлив, дръпнат. — Жаравков, какъвто го знаеш, че е джаснат, среща го при Панах и му налага гърба с бастуня си. Ив. Вазов, Съч. X, 15.

2. Който не е с ума си; ударен, пернат, смахнат, налудничав.


Източник: Речник на българския език (онлайн)