ДЖАУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Джафкам. Още първата вечер, когато сте легнали и се мъчите да заспите, вас ви безпокои кучето на вашите хазяи, което се заяжда зад дворните врати .. или пък,.., полавнува срещу звездите, спира за момент и пак джаука непрекъснато така. Д. Калфов, ПЮН, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)