ДЖЕНАБЕТЛЍК, мн. -ци, м. Простонар. 1. Само ед. Качество на дженабет и дженабетин. И капризите му не рядко имат характер, какъвто ние означаваме с турската дума дженабетлик. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 196.

2. Проява, постъпка на дженабетин и дженабет (в 1 знач.).

— Друга форма: д ж а н а б е т л ѝ к.


Източник: Речник на българския език (онлайн)