ДЖЕНДЕМО̀СВАМ, -аш, несв.; джендемо̀сам, -аш, св., прех. Простонар. Грубо. Прогонвам, изпъждам някого; натирвам, пръждосвам. Това чираче на тебе работа няма да ти върши, ми го джендемосай. БД I, 82.
ДЖЕНДЕМО̀СВАМ СЕ, несв.; джендемо̀сам се, св., непрех. Простонар. Грубо. Махам се, пръждосвам се. — Защо не умрях аз, защо се не джендемосах в черната, та да не гледам този разбойник, този непрокопсаник! Г. Караславов, С, 190.