ДИАЛЕКТЍЗЪМ, -змът, -зъма, мн. -зми, след числ. -зма, м. Езикозн. Фонетичен, граматически или лексикален езиков елемент, който е присъщ само на един или няколко диалекта и не се среща в книжовния език. Морфологичен диалектизъм. Синтактичен диалектизъм. Словообразувателен диалектизъм. Фонетичен диалектизъм. // Литер. Обикн. мн. Диалектни думи и изрази, употребени в художествените произведения с цел да се постигне местен (областен, провинциален) колорит. Когато се използват в авторската реч и в хумористични произведения, диалектизмите стилизират повествованието и му придават местен колорит. Т. Бояджиев и др., СБЕ 185. За индивидуална стилизация на героите си много автори използват често диалектизми.
◊ Лексикален диалектизъм. Езикозн. Дума, чиято употреба в книжовния език се схваща като нарушение на нормата, защото в него съществува друго название на съответния предмет, напр.: компир — картоф, или няма никакво название, тъй като предметът е непознат, напр.: постат, ръкатка.