ДИАЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е във форма на диалог; диалогически, ра̀зговорен. За да направя достояние най-същественото от астрономическата наука на широките народни слоеве, на всеки почти грамотен човек, аз избрах диалогичната форма. Г. Томалевски, АН, 7. Диалогична реч.

Диалогична форма. Литер. Форма на изложение в цяло литературно произведение, което се състои от реплики в първо лице.


Източник: Речник на българския език (онлайн)