ДИАМА̀НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диамантен. За качеството и трайния блясък на диамантовите и опаловите брошки и пръстени искат писмени гаранции. Ив. Мирски, ПДЗ, 76. Диамантов прах. Диамантово находище.


Източник: Речник на българския език (онлайн)