ДИАСТА̀ЗА1 ж. Хим. Фермент, съдържащ се в житните растения и храносмилателните сокове на животните и човека, който предизвиква разпадане на нишестето и гликогена в низши захариди; амилаза. Панкреасният сок съдържа извънредно важни за храносмилането ферменти: диастаза, трипсиноген и липаза. Ал. Гюровски, АЧ, 228. Сполучиха да открият в продуктите, отделени от вътрешността на амебите, една диастаза,.., с помощта на която става пищеварението във вътрешността на самата клетка. Пряп., 1903, бр. 84, 2.
— От гр. διἀστασις 'разделяне, разединяване'.
ДИАСТА̀ЗА2 ж. Мед. Раздалечаване, отделяне на кости или мускули едни от други.
— От гр. διἀστασις 'разделяне, разединяване'.