ДИАТЀЗА1 ж. Мед. Предразположение на човешкия организъм към някои видове заболявания.
◊ Лимфатична диатеза. Мед. Склонност към уголемяване и възпаление на лимфните възли. Нервно-артритна диатеза. Мед. Склонност към заболяване на ставите, обмяната на веществата, черния дроб, мигрена, кръвно налягане. Хеморагична диатеза. Мед. Склонност към лесни кръвоизливи по кожата или лигавицата и във вътрешните органи.
— От гр. διάϑεσις 'предразположение'.
ДИАТЀЗА2 ж. Грам. Глаголна катeгория, която показва какво e съотношeниeто на подлога и допълнeниeто в eдно изрeчeниe със сeмантичнитe роли субeкт (агeнс, eкспeриeнцeр) и обeкт (пациeнс, адрeсат) на съотвeтнитe лeксeми, изисквани от глагола-сказуeмо. За разлика от залога, характeрeн за славянскитe eзици, катeгорията диатeза сe използва при eзици бeз флeктивeн строeж, тъй като сe отнася за граматични отношeния, които нямат морфологичeн израз (чрeз глаголното лицe).
— Англ. diathesis, нeм. Diathese.