ДИВЕРГЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се раздалечава, отдалечава от нещо; отклоняващ се. Ако един сноп от лъчи увеличава широчината си по посока на своето разпространение, той е дивергентен. Δ Конвергентни и дивергентни конусовидни наставки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)