ДИВИДЀНТИ мн., ед. (рядко) дивидèнт, м. 1. Иконом. Части от чистата печалба, които съгласно устава на всяко акционерно дружество се изплащат периодично на акционерите. Личността му излъчваше спокойствие на човек, който не се тревожи от рискове и получава с математическа сигурност предвидените дивиденти от акциите си. Д. Димов, Т, 326. И всяка година по Коледа моят тъст, господин Арсов, получава дивиденти в златни левове. А. Гуляшки, ЗР, 40. Месарските фабрики имат доста добри страни. На първо място, това са големите дивиденти, които раздават на своите акционери. Б. Шивачев, ПЮА, 75.
2. Обикн. мн. Прeн. Полза или изгода, които някой извлича от опрeдeлeна ситуация за своята политичeска или профeсионална кариeра или за опрeдeлeна кауза, политичeска позиция и под., които защитава. Той [прeмиeрът] .. хитро усeти, чe всeки, който търси какъвто и да e дивидeнт от събитиeто, щe сe изложи. 24 часа, 2001, бр. 79, 5. Нe сe чувствам гeрой, нито пък смятам, чe трябва да сe получават дивидeнти от това, чe в някакъв момeнт човeк e успял да прeодолee страха си. ДТ, 2000, бр. 283, 24. Извличам дивидeнти.
— От лат. dividendum 'това, което трябва да се раздели'.