ДЍВЯК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Диал. Качамак; дивеник. ● Обр. Но г. Миларов, за да се оправдае за този словесен дивяк, ще каже, може би, .., че негова Светлов не репрезентира със своята персона само Левски, а едновременно и Ботьова, и Бенковски, и бо зна още кого. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369.
ДЍВЯ̀К м. Диал. 1. Само ед. Дивота (в 1 знач.); простотия, дивотия.
2. Саможив, див човек.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.