ДИДА̀СКАЛ м. Остар. Книж. Учител, даскал. Ще се намерят, може би, някои лица, познати и ученици, които да не са забравили още дребния, бръснатия, сухия дидаскал Фотияди. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 593.

— От гр. διδἀσκαλοσ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)