ДЍКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Подвиквам „дий“ на кон или вол, за да ги накарам да тръгнат или да вървят по-бързо. Дикам.., кога карам животно да върви по-сърчено. СбНУ ХХХI, 257.


Източник: Речник на българския език (онлайн)