ДИМЍТО, мн. няма, ср. Диал. Вид четворен плат. Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка от същото димито, от каквото бяха шалварите му. Ц. Гинчев, ГК, 265.
