ДИМО̀РФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Биол. Бот. Минер. Който се отнася до диморфизъм. Оловният сулфат, който се утаява заедно с хромата, е диморфен — ромбичен и моноклинен. Н. Преславски и др., НПБ, 105.


Източник: Речник на българския език (онлайн)