ДЍНИСЛЯМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до динислям1; мюсюлмански, ислямски. Няма помен от твърдината на Янука бан, .., за която Лала Шахин пише на султана Мурада: „Тая крепост е силна и здрава и много яка .. Много загуби се дадоха от динислямските храбри войници, които се самопожертвуваха като курбан...“ А. Каралийчев, ПГ, 191.


Източник: Речник на българския език (онлайн)