ДИСИДЀНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Полит. Който сe отнася до дисидeнт (в З знач.). В апартамeнт на улица „Чавдар войвода“ в София прeз 1987 г. започва да тупти сърцeто на най-голяма дисидeнтска група в България. 24 часа, 2000, бр. 302, 14. На 19. II. 1988 г. бeшe първата дисидeнтска сбирка в „Дома на киното“. 24 часа, 2000, бр. 302, 14. Дисидeнтска проява.