ДИСИМИЛАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. Езикозн. Прил. от дисимилация. Дишането е основен дисимилационен процес, при който сложните органически вещества — въглехидрати, масти, белтъци, се разграждат до прости отпадъчни продукти. ОБиол. Х кл, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)