ДИСЛОКАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до дислокация (в 1 и З знач.). В края на третичния период мощни дислокационни процеси в недрата на Земята и последвалите ги изменения на земната повърхнина са оформили гигантските нагъвания. ВН, 1960, бр. 2796, 4. Някои геолози приемат подвитошката термална зона като естествено продължение на южно-балканската дислокационна линия. П. Делирадев, В, 144. Дислокационни войски.