ДИСПАНСЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е присъщ на диспансер. Предвижда се да се подобри медицинското обслужване на майките, децата и подрастващите, да се разшири диспансерното им наблюдение. ЖД, 1967, кн. 5, 5. Като основно профилактично начало в работата на участъковите терапевти и педиатри е диспансерният метод, при който заболелите се откриват рано и се полагат системни и ефективни грижи за тях. ВН, 1959, бр. 2498, 2.