ДИСПОНЀНТ м. Остар. Книж. Пълномощник. Ако такова едно поверено лице има свобода да решава важни търговски дела, без да са допитва с господарите си, то са нарича диспонент. Знан., 1875, бр. 2, 29.
— От лат. disponens, -entis 'разпределящ'.
