ДИСТРИБУТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Разпределителен.
◊ Дистрибутивен анализ. Езикозн. Метод за лингвистични изследвания, при който класификацията на езиковите единици и изучаването на техните свойства се извършва въз основа на съчетаемостта им с други единици. Дистрибутивен закон. Мат. Закон за събирането и умножението, изразен с равенството (а+b)c = ac+bc.
— От лат. distributivus.