ДИХТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. дихтя̀л, -а, -о, мн. дихтèли, несв., непрех. Диал. Дихам, пръхтя. Зора са я зазорила; / не я зора невидена, / но я зора — лудо младо, / лудо младо с бърза коня. / Кон му дихти, зора чини, / пръстен носи кайно месец, / оружя му дребни звезди. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 99.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.