ДЛЪЖНЍЦА ж. Жена длъжник (в 1 и З знач.). — Да си налагате такива жертви за мене! .. Колко сте добри! Вие ме направихте своя длъжница и аз не знам как мога да ви се отплатя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 35. Аз взех на заем 100 лв. от сестра си. Сега съм нейна длъжница.