ДОБЍТЪШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от добитък; животински. От петстотингодишното черно тегло ние сдобихме робски привички, които времето сформира в един характер, който по-право може да се нарече добитъшки инстинкт. Н. Попфилипов, СбЗР, 61.
ДОБЍТЪШКИ. Остар. и диал. Нареч. от прил. добитъшки; животински.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.