ДОБИЧА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от добичар; пастирче. И като се закрепеше [телицата] някъде да пасе, зорлем я откъртваше добичарчето — дече тревата беше от мед. Ил. Волен, БХ, 29.
