ДОБЍЧВАМ, -аш, несв.; добѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Бича и това, което е останало да се бичи, избичвам всичко докрай. Едва днес добичихме трупите. добичвам се, добича се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)