ДОБРОДЀЙНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от добродеен; благодетелност, добротворство. Народите, дето обичаите и охолността владат, .. , забележват са по якостта и по самородната хубост, по имане сърце или сдържане и по сякоя една добродейност. Ив. Богоров, КП, кн. 4, 24.