ДОБРОНАДЀЖДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Благонадежден (в З знач.); надежден. Нашите читатели са слушали колко млади момци, добронадеждни за отечеството и народа ни погинаха без время, в цветущата си възраст. У, 1870, бр. 4, 60.
