ДОБРОПОЛУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Благополучен. Четеше си книжката,.., разсъждаваше си за себе си и имаше ся по-доброполучна и от княгиня. Й. Ненов, ЧГ (превод), 29.
