ДОБРОСКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Благосклонен. Като са утвърди на престола, показа са праведен, добросклонен, великодушен, верен и постоянен на думата си. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 14.
