ДОБРОУСТРО̀ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е добре уреден, устроен; благоустроен. Следователно единството на таз наука е необходимо, както е то необходимо у едно доброустроено домакинство или общество... У, 1871, бр. 5, 68.
