ДОБРОЧЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Добротворен, добродеен. Знаеш, сестро, майка ми; знаеш колко е доброчинна; живее повече за другите, отколкото за себе си. Ч, 1871, бр. 20, 623.
