ДОВА̀ЙВАМ, -аш, несв.; дова̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях, св., прех. Рядко. Вая, извайвам нещо докрай; доизвайвам. Градът бе притихнал. В нощта непрогледна, / край бледата лампа сред стаята ледна, / певецът довайваше: „Да бъде ден“... В. Марковски, Избр. пр I, 94. довайвам се, довая се страд.