ДОВЀДЕНИЦА ж. Дъщеря от предишен брак на жена, встъпила в нов брак, обикн. по отношение на новия ѝ мъж; доведена дъщеря.

— Друга (диал.) форма: д о в е д н ѝ ц а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)