ДОВЗЍМАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от довзимам1 и от довзимам се; довземане1.

ДОВЗЍМАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от довзимам2 и от довзимам се; довземане2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)