ДОВЛА̀ЧВАМ1, -аш, несв.; довла̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Влача, развлачвам и това, което е останало да се влачи, влача всичко докрай; доизвлачвам. Оня ден, привечер, като довлачвала вълната, дето я била сложила пред дарака, токо дошло едно момиче, унука на Стаменица Пожарката. Т. Влайков, Съч. II, 266. довлачвам се, довлача се страд. Вълната трябва да се довлачи още тази вечер.
ДОВЛА̀ЧВАМ2, -аш, несв.; довлека̀, довлечèш, мин. св. довля̀кох, довлèче, прич. мин. св. деят. довля̀къл, -кла, -кло, мн. довлèкли, св., прех. Довличам. Седми ден корабът се люлее върху вълните, от време на време пристъпите на морската болест ни довлачват до койките. Н. Радев, СК [еа]. довлачвам се, довлека се страд.
ДОВЛА̀ЧВАМ СЕ несв.; довлека̀ се св., непрех. Довличам се. Андро се довлачва надолу .. С отчаяно едноръко махане вика да му се притекат на помощ. Бл. Димитрова, Лав. [еа].