ДОВЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; довъ̀ржа, -еш, мин. св. довъ̀рзах, св., прех. Връзвам и това, което е останало за връзване, връзвам всичко докрай; доизвързвам. Днес трябва най-после да довържем лозето. довързвам се, довържа се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)