ДОГМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до догми, който се отличава с догматизъм; догматически. Очевидно Ибсен встъпва във все по-тясна връзка с идеите на своето време, докато най-сетне става най-съвремен от съвременните драматически писатели. Новите негови идеи не са нещо догматично, а — пламък на живота, негова искра, душа на времето. Н. Лилиев, Съч. III, 235. — Ето това не мога да приема аз във вашата философия, нейната догматична, повърхностна и суха теоретичност. Да я приема, значи да се върна сто години назад. Ем. Станев, ИК I и II, 55. Въоръжен с тези критерии, подсказани от руските критици, и свободен от догматична едностранчивост, Друмев прави оценка на ред научни книги и преди всичко на статиите в цариградското списание „Читалище“. М. Арнаудов, БКД, 221.
2. Който се отнася до догмите, до догматиката на дадена религия или учение; догматически. Малко по-късно, почти през целия ХIV в., животът на монасите бил разтърсван от догматични спорове, на първо място от прочутата ерес на исихастите или на безмълвието. Пр, 1952, кн. 6, 48. Въпреки догматичния характер на Написанието за правата вяра, въпреки малобройността на въпросите, засегнати в него, и тяхното решение с оглед на християнския традиционализъм, това съчинение се включва в оная голяма борба, която Кирил и Методий водят за прогресивното развитие на европейските народи. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 60.