ДО̀ГОВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от договор. Селим III сменил — без руско съгласие — князете на Влахия и Молдавия. На туй нарушение на договорните клаузи русите отговорили с окупация на Дунавските княжества през ноември 1806 г. В. Мутафчиева, КВ, 316. Никакви точки, никакви договорни положения и никакво вишегласие не можеха да обуздаят този несмирен дух. Ст. Дичев, ЗС I, 202. По съдържание надписите се разделят на надгробни, исторически, строителни, договорни и военни. Ст. Михайлов, ЕБС, 49. Договорни задължения. Договорна система. Договорни отношения. Договорни условия. Договорен срок.
ДОГОВО̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от договоря2 като прил. Който е включен, предвиден в някакъв договор; договориран. През времето от 15 до 25 май трябва да бъдат засадени поне 50 на сто от заплануваните и договорени площи. ОФ, 1950, бр. 1710, 2.